Комитет на ООН критикува България за задържането на търсещи закрила и подканва страната да разработи мерки за регуларизация на мигранти

На 11 май 2017 г. Комитетът на Организацията на обединените нации (ООН) за премахване на расовата дискриминация (КПРД)[1] прие заключителните си бележки относно комбинираните двадесети до двадесет и втори периодични доклади на България.

КПРД приветства някои положителни изменения в националното законодателство – най-вече измененията в Закона за чужденците в Република България, въвеждащи забрана за имиграционно задържане[2] на непридружени деца. Въпреки тези изменения обаче в доклада си от 2016 г. по проекта „Кой бива задържан?“ „Център за правна помощ – Глас в България“ документира резултатите от свое проучване, сочещо, че непридружените непълнолетни мигранти продължават да бъдат обект на имиграционно задържане. Те често са „прикачвани“ към случайно избрани възрастни от групата, с която са били задържани, които служат като техни придружители, за да може да бъде извършено задържането. В някои случаи няколко непридружени непълнолетни лица са прикрепяни към един и същ възрастен.

Въпреки положителните изменения в законодателството, които отбелязва, КПРД изрази и загриженост относно ширещото се имиграционно задържане на лица, търсещи закрила, които не притежават документи за самоличност, както и разширяването на основанията за задържане на лица, търсещи закрила, от януари 2016 г., съчетано с неадекватни материални условия в центровете за задържане.

В доклада си от 2016 г. ЦПП също достига до извода, че задържането на мигранти, включително лица, търсещи закрила, се практикува масово. Като част от проекта „Кой бива задържан?“ ЦПП извърши преглед на всички съдебната практика по дела, касаещи имиграционно задържане, решени в периода 01.01.2012 г. – 31.12.2015 г. от съдилищата, които основно разглеждат такива случаи – Административен съд София – град и Административен съд – Хасково. ЦПП установи, че заповедите за имиграционно задържане почти изцяло се основават на неустановената самоличност на мигранта. Тези констатации бяха потвърдени в интервюта с официални лица, имащи отношение към процеса на имиграционно задържане на мигранти. Те изразиха тревога от идеята да се позволи на мигрантите да „обикалят свободно“ (т.е. да не бъдат задържани в затворен център), като се има предвид, че са влезли в страната по нередовен начин, защото „не знаем нищо за тези [тях]“, така че те трябва да бъдат „поставени някъде“. Това ясно показа, че имиграционното задържане се извършва на масов принцип без индивидуална оценка и че служителите смятат, че то е инструмент за управление на миграцията, а не мярка, гарантираща изпълнението на бъдещи актове извеждане на мигранта от територията на страната.

Освен това КПРД призова българските власти да разработят политики и възможности за узаконяване/ регуларизация на статута на мигранти, които не могат да бъдат изведени от страната – особено тези, които са в уязвимо положение. В момента ЦПП работи за разработването и предлагането пред българския законодател на механизъм за регуларизиране/ „толериране“ на лица, нямащи правно основание да пребивават на територията на страната, чието депортиране не може да бъде извършено.


Какво са „регуларизация“ и „статут на толериране“?

Регуларизацията се дефинирана като „предоставяне от страна на държавата на разрешение за пребиваване на чужденец, пребиваващ незаконно на територията ѝ.“[3] Основният елемент в дефиницията е фактът, че чужденецът вече пребивава към момент на регуларизация в страната и то незаконно. Точно тази заварена „незаконност“ подлежи на регуларизиране. С други думи, чрез процедурите по регуларизация човек, който вече пребивава в дадена държава за определен период от време и който държавата до този момент не е успяла по една или друга причина да депортира, легализира своя статут и пребиваване в страната и вече не подлежи на отстраняване от нейната територия.

Регуларизацията е ползотворна. Нейните плюсове са много – както за чужденците, така и за обществото. Тя, например, гарантира основни права на хора, които по същество работят и живеят от дълго време в дадена държава. Тя осветлява сивата икономика, осъществява превенция на експлоатацията на работната ръка и увеличава доходите от данъци в държавната хазна.

От друга страна, има държави, които „толерират“ временно чужденци, които пребивават незаконно на тяхна територия поради някаква причина (например, защото тяхната депортация не би могла да бъде изпълнена, тъй като ще съставлява нарушение на Европейската конвенция за правата на човека) Статутът на толерантност не регуларизира престоя на чужденеца. Тя/ той продължава да пребивава незаконно, но нейното/ неговото задължение да напусне страната поради това е суспендирано. Следователно, тя/ той не е обект на принудително извеждане от страната въпреки незаконността на пребиваването ѝ/ му.

Същестуват различни форми на регуларизация. Най-откроимото разграничение е на постоянни регуларизации (познати като механизми) и единични (познати и като програми). Единичните процедури по регуларизация са често насочени към специфична група от хора и изискват предварителното изпълнение на определени условия – обикновено такова условие е чужденецът да е влязъл в страната след определена дата или да е бил на нейна територия на определена дата.[4] Постоянните регуларизационни процедури, от друга страна, са продължаващи, не еднократни, процеси, които са част от една разработена единна миграционна политика на държавата.[5] Те не са насочени към специфична група чужденци или период, а по-скоро към проблеми, независещи от датата на влизане на територията на държавата като, например: мигранти с отказан статут на закрила, които не могат да бъдат депортирани, здравословно състояние, семейни връзки и т.н.[6]

От 1998 г. насам, статутът на над 5 милиона души, намиращи се незаконно на територията на Европейския съюз (ЕС), е регуларизиран.[7]


[1] КПРД е органът, който съблюдава изпълнението от страните членки на Международна конвенция на ООН за премахване на всички форми на расова дискриминация.

[2] Имиграционното задържане се извършва в центрове от затворен тип, притежаващи редица характеристика на места за лишаване от свобода, ръководени от Дирекция „Миграция“ на Министерството на вътрешните работи.

[3] Вж. Apap, J., De Bruycker, P., & Schmitter, C. (2000). Regularisation of Illegal Aliens in the European Union-Summary Report of a Comparative Study. Eur. J. Migration & L., 2, 263.

[4] Пак там.

[5] Вж. Apap, J., De Bruycker, P., & Schmitter, C. (2000). Regularisation of Illegal Aliens in the European Union-Summary Report of a Comparative Study. Eur. J. Migration & L., 2, 263; see also Baldwin-Edwards, M., & Kraler, A. (2009). REGINE Regularisations in Europe. Study on practices in the area of regularisation of illegally staying third-country nationals in the Member States of the EU. ICMPD–International Centre for Migration Policy Development, Ref. JLS B, 4.

[6] Пак там.

[7] Вж. Baldwin-Edwards, M., & Kraler, A. (2009). REGINE Regularisations in Europe. Study on practices in the area of regularisation of illegally staying third-country nationals in the Member States of the EU. ICMPD–International Centre for Migration Policy Development, Ref. JLS B, 4.