„Център за правна помощ – Глас в България“ започва работа по нов проект за ограничаване на имиграционното задържане и подкрепата на мигранти в риск

„Център за правна помощ – Глас в България“ (ЦПП) в партньорство с Българските адвокати за правата на човека (БАПЧ) започват работа по нов проект, целящ подкрепа за интеграция в общността на мигранти в риск наместо задържането им в затворени центрове за мигранти (имиграционно задържане). Проектът носи името: “Защита на мигрантите с несигурен статус: намаляване използване на задържането и прилагане на алтернативи в общността“, и е финансиран от Мрежата на европейските фондации (NEF) чрез Европейската програма за интеграция и миграция (ЕПИМ). Изпълнението му започна на 1 януари 2017 г. Продължителността на новия проект е 24 месеца – до 31 декември 2018 г.
Със стартиращия проект двете организации ще надградят работата си предходен техен проект (отново финансиран от ЕПИМ):Кои мигранти са предмет на задържане? Увеличаване прозрачността и отчетността в практиките за задържане на търсещи закрила и мигранти в България.

Цел на новия проект е имиграционното задържане в България да бъде прилагано в синхрон с правните стандарти на ниво Съвет на Европа и Европейски съюз, а именно: единствено когато е необходимо за постигане на преследваната законна цел, пропорционално на нея и законосъобразно, и само като крайна мярка, използвана при изчерпване на всички други алтернативни мерки. Проектът също ще бъдат фокусиран и върху тежкото положение на мигрантите, пребиваващи незаконно на територията на държавата, чиято депортация не може да бъде извършена.

Как ще постигнем това?

ЦПП и БАПЧ чрез застъпничество и водене на стратегически дела ще целят да установят практика на поставяне на търсещи закрила и новопристигнали мигранти, пресекли незаконно границата, в затворени центрове само когато това не противоречи на гореспоменатите европейски стандарти. И двете групи са обект на задържане в затворени центрове по силата на законодателните промени, приети през 2016 г. в Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) и Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ).

Споменатият ЗУБ чрез скорошните му изменения относно допустимостта на последващите молби за закрила затвори единствения път за запазване на някакъв легален статус в България на търсещи закрила с отказан статут. По този начин ситуацията на недокументираните мигранти в страната бе изключително влошена и към момента те изложени на риск от задържане в затворени центрове и живот в несигурност. Затова и екипът на проекта ще обърне вниманието си към подготвянето на законодателни изменения, които да предвидят възможност за регуларизация/ узаконяване на статута на недокументираните мигранти в страната, чиято депортация не може да бъде изпълнена, или получаване на статут на „толериране“ на същите.

Екипът на проекта планира да стимулира публични дискусии и дебати, фокусирани върху предмета на проекта. Екипът ще проведе застъпнически кампании пред относимите държавни институции. Екiпът на ЦПП ще продължи да поддържа специализиран Интернет сайт, посветен на теми, свързани с имиграционното задържане на мигранти – www.detainedinbg.com.

В допълнение екипът на проекта също така ще идентифицира между 50 и 60 случая на мигранти, които са от стратегическо значение за постигане на целите на проекта. На тези мигранти екипът ще предложи цялостна услуга – както правно представителство, така и социална медиация. Целта ще бъде те да бъдат подпомогнати в интеграцията им в общността и да бъде избегнато задържането им в имиграционни центрове от затворен тип.

Какво са „регуларизация“ и „статут на толериране“?

Регуларизацията се дефинирана като „предоставяне от страна на държавата на разрешение за пребиваване на чужденец, пребиваващ незаконно на територията ѝ.“[1] Основният елемент в дефиницията е фактът, че чужденецът вече пребивава към момент на регуларизация в страната и то незаконно. Точно тази заварена „незаконност“ подлежи на регуларизиране. С други думи, чрез процедурите по регуларизация човек, който вече пребивава в дадена държава за определен период от време и който държавата до този момент не е успяла по една или друга причина да депортира, легализира своя статут и пребиваване в страната и вече не подлежи на отстраняване от нейната територия.

Регуларизацията е ползотворна. Нейните плюсове са много – както за чужденците, така и за обществото. Тя, например, гарантира основни права на хора, които по същество работят и живеят от дълго време в дадена държава. Тя осветлява сивата икономика, осъществява превенция на експлоатацията на работната ръка и увеличава доходите от данъци в държавната хазна.

От друга страна, има държави, които „толерират“ временно чужденци, които пребивават незаконно на тяхна територия поради някаква причина (например, защото тяхната депортация не би могла да бъде изпълнена, тъй като ще съставлява нарушение на Европейската конвенция за правата на човека) Статутът на толерантност не регуларизира престоя на чужденеца. Тя/ той продължава да пребивава незаконно, но нейното/ неговото задължение да напусне страната поради това е суспендирано. Следователно, тя/ той не е обект на принудително извеждане от страната въпреки незаконността на пребиваването ѝ/ му.

Същестуват различни форми на регуларизация. Най-откроимото разграничение е на постоянни регуларизации (познати като механизми) и единични (познати и като програми). Единичните процедури по регуларизация са често насочени към специфична група от хора и изискват предварителното изпълнение на определени условия – обикновено такова условие е чужденецът да е влязъл в страната след определена дата или да е бил на нейна територия на определена дата.[2] Постоянните регуларизационни процедури, от друга страна, са продължаващи, не еднократни, процеси, които са част от една разработена единна миграционна политика на държавата.[3] Те не са насочени към специфична група чужденци или период, а по-скоро към проблеми, независещи от датата на влизане на територията на държавата като, например: мигранти с отказан статут на закрила, които не могат да бъдат депортирани, здравословно състояние, семейни връзки и т.н.[4]

От 1998 г. насам, статутът на над 5 милиона души, намиращи се незаконно на територията на Европейския съюз (ЕС), е регуларизиран.[5]

Къде да намеря повече информация за развитието на проекта?

Екипът на ЦПП ще публикува редовно на настоящия Интернет сайт различна информация на темите за имиграционно задържане на мигранти и регуларизация – в това число, резултатите от задълбочено изследване на практиките на регуларизация в ЕС, което екипът на ЦПП ще проведе като част от проекта.


[1] Вж. Apap, J., De Bruycker, P., & Schmitter, C. (2000). Regularisation of Illegal Aliens in the European Union-Summary Report of a Comparative Study. Eur. J. Migration & L., 2, 263.

[2] Id.

[3] Вж. Apap, J., De Bruycker, P., & Schmitter, C. (2000). Regularisation of Illegal Aliens in the European Union-Summary Report of a Comparative Study. Eur. J. Migration & L., 2, 263; вж. също Baldwin-Edwards, M., & Kraler, A. (2009). REGINE Regularisations in Europe. Study on practices in the area of regularisation of illegally staying third-country nationals in the Member States of the EU. ICMPD–International Centre for Migration Policy Development, Ref. JLS B, 4.

[4] Id.

[5] Вж. Baldwin-Edwards, M., & Kraler, A. (2009). REGINE Regularisations in Europe. Study on practices in the area of regularisation of illegally staying third-country nationals in the Member States of the EU. ICMPD–International Centre for Migration Policy Development, Ref. JLS B, 4.